СВЪРЖЕТЕ СЕ С НАС:
Какво реално е страхът? Според един от ко-създателите на НЛП - Ричард Бандлър "ние се тревожим от вероятността за материализиране на фантом, живеещ само в нашето въображение".
Ричард Бандлър създава техника за преодоляване на страха, но преди да се пристъпи към нея първо се преминава през процес на определяне. Най-често хората се страхуват от: смърт, загуба на работа, височини, болести, суеверия.. Реално в човешкия ум съществуват над 7000 страхове, много от които дори си имат собствени имена.
За по любознателните споделям линк със названията на 100 фобии - https://hicomm.bg/science/top-100-na-naj-populjarnite-choveshki-strahove.html
Реших да експериментирам с процеса на определяне, като седнах и записах на един лист страховете, които си спомням че съм изпитала в последно време. Оказа се че са над 10. Разтърсих се по-подробно за техники за справяне със страховете и попаднах на аудо хипноза, НЛП техника, съвети за изправяне срещу страха. Повечето ресурси, които прочетох ме доведоха до едно заключение: страхът е вътре в нас и единственият начин да го преодолеем е способността ни да управляваме ума си.
Вчера на 3 км от Чепеларе видяхме табела за Алпийски тролей и аз изкоментирах че бих опитала, въпреки страхът ми от високо. Действието, което последва беше обратен завой и след 3 мин. бяхме отпред. От там нататък малко ми се глътна граматиката и не се сетих да направя нито една снимка, но ще се опитам да ви разкажа това изживяване максимално цветно в думи.
Посрещна ни едно учтиво момче, което излезе от кокетна сламено-глинена къщурка. Той ни обясни, че до тролея се стига с малко лифтче и че с него не връщат обратно клиенти (освен в много крайни случай, ако се наложи за някое детенце). С две думи ми каза: колкото и да те е страх, ако тръгнеш сега, връщане назад няма! В последствие осъзнах, че това по-скоро е целенасочен подход, който помага да се пребориш със себе си.
Дължината на лифта е 200м, височината му около 50м. Още там вече ми се подкосиха краката. Когато се изкачихме към началната точка на самия алпийски тролей вече почнах да се чудя дали мога да преодолея страха - чувствах тялото си сковано, устата ми изведнъж пресъхна и не ми се мислеше как ще се пусна легнала по-корем над тази скала.. Дължината на самия алпийски тролей беше 400м, а височината му около 60м.
За разлика от мен, момчето горе беше супер спокойно. Каза ми да не се притеснявам, да си взема нужното време - не ме притискаше, не ме насилваше, само ми даваше информация и ме изчакваше. Поговорихме си доста и се разбрахме Теодор да се пусне първи. Докато го чакахме, той ми предложи да усетя само екипировката и висенето по корем. Очудващо, това ми повлия доста успокояващо. Разказа ми и за скоростта на спускане, вятъра, как работи спирачката и колко още хора с акрофобия са преодоляли страха си там.
Теодор се появи, легна и се пусна. Всъщност не изглеждаше толкова страшно. Това значеше, че идва мой ред. Качих се, легнах, затворих очи, казах че съм готова и взех че полетях. След няколко секунди отворих очи и вперих поглед напред. Беше красиво и никак не беше страшно. Вятърът беше на моя страна - забавяше скоростта ми. А сърцето ми, което мислех че ще изскочи всъщност си остана на мястото.
Екипът се състоеше от 3-ма души: едно момче, което превозва с лифта, едно момче което те екипира и пуска по тролея и още едно, което те посреща долу. Всеки един от тях беше супер спокоен и усмихнат. Говорихме си, че когато рядко предприемаш адреналинови преживявания е напълно нормално да изпитваш страх.
Продължавайки по пътя ни, спряхме да хапнем в едно крайпътно заведение. Там се заговорихме със сервитьорката за алпийския тролей и тя ни сподели, че всъщност момчето, което го е създавало е авантюрист по душа, построил едва за 5 дни въжена линия на Антарктика, чиято цел била пренос на материали до висока скала за изграждането на нов лабораторен блок.
Не знам дали изводът е да се изправяме срещу страховете си по-често, но определено се съгласявам с мнението на Ричард Бандлър. Страховете живеят само в нашето въображение и ако имаме волята да ги изхвърляме бързо от мислите си ще сме много повече тук и сега. Много повече ще се наслаждаваме на живота. Страхът ни краде от времето и емоциите. Изтощава ни, разболява ни, ограничава ни.
Всеки път, когато застанем лице в лице срещу страха си, ние ще печелим все повече мощ над него, докато той напълно загуби силата си над нас. Всеки път, когато се изправите срещу нещата, които ви плашат, вие събирате доказателства за способността ви да се справите, да се борите.
Първата крачка винаги е осъзнаването. Затова днес ви предизвиквам да седнете и да определите страховете си. Бъдете осъзнати за тях и помислете, кой е първият, с който искате да се преборите. Споделете с мен в коментар или в Instagram, какви са вашите страхове, преодолявали ли сте свой страх и успяла ли съм да ви вдъхновя да се изправите срещу него.
Източници:
https://nlptherapy.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0.html
https://www.lifehack.bg/psychology/no-fear/
http://zipline.4epelare.com/
https://www.bgdnes.bg/Article/10898485
АВТОР
Александра Петрова
Тази статия все още няма коментари